Изгрев

То беше много тихо.
Черупката си счупи.
В съня си се усмихна,
и после се излюпи.

Докато всички спяха,
нахрани се с прохлада.
Перата му блестяха
от мед и лимонада.

Във полог от небе,
в гнездо от облак летен,
протегна се добре,
примигна, и засвети.

 

Вашият коментар