Колко променливо тупа
сърцето ми в теб.
Дай да подишам дъха ти.
Тук никой не може да влезе.
Правим си свят,
в който нямаме тайни. Не зная
как ще се справя без тайни. Стихвам,
заспивам,
смесвам се с теб като вятъра с въздуха.
*
Мария Донева
Колко променливо тупа
сърцето ми в теб.
Дай да подишам дъха ти.
Тук никой не може да влезе.
Правим си свят,
в който нямаме тайни. Не зная
как ще се справя без тайни. Стихвам,
заспивам,
смесвам се с теб като вятъра с въздуха.
*
Мария Донева 
Стихотворението е пораснало.
Имам предвид, че в стихосбирката липсват първите два стиха.
верно ли? кой да ти помни 🙂
„Правим си свят, в който нямаме тайни.“ тези думи звучат така романтично и нежно. Хубаво е да нямаш тайни от някого, да можеш да се довериш на някого до такава степен, че да можеш да си споделяш всичко…Стихотворението е много добре написано. Кратко, ясно и точно. Със сигурност е от някой когото е силно влюбен и държи на половинката си. Две души да се слеят в едно……всеки иска това, да намери своята половинка.
да, всички искаме това