Знам добре какво беше

Знам добре какво беше.
И че вече го няма.
Любовта не е вечна.
Даже да е голяма.

Тя е камъче в шепа.
Даже да е безкрайна.
Тя е смях. Тя е шепот.
Тя е чудо и тайна.

А пък нашето чудо
си се скри във ръкава.
И лежим нощем будни,
и какво ни остава –

самотата си галим
като в траур безшумен –
краят става реален,
назовем ли го с думи.

9 thoughts on “Знам добре какво беше

  1. „Когато си отиде любовта,
    отиват си и всички звездни нощи.
    И в урната гореща на дланта
    остава прах от светите и мощи…“

  2. Четиристишието е куплет от стихотворение на моята покойна приятелка, даровитата поетеса Полина Ралева. Усетихте я, нали! Обичам това стихотворение!

  3. Всеки път е прекрасно,
    докогато се случва.
    Щом престане, е ясно-
    иде ред да се случи
    нещо друго и ново –
    и отново омайно.
    И така, слава Богу,
    се върти до безкрайност 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s