Тя показва езика си ален,
и върви в калта, без да се цапа.
Тя е толкова мека и галена,
че усещам замайване в лапите.
Тя е пух. Топла, лека и бяла.
Тя заспива, където си иска.
Бих я скрил под езика си цялата,
стига да ме допусне по-близко.
Тя е зла, но така ми харесва.
Ех, да имаше как да се случи –
тази котешка дива принцеса
да ме вземе за собствено куче.
После нека съм срам за породата.
Който иска, от яд да беснее.
Много здраве от мен на природата –
тя е котка, но аз искам нея.
Мария Донева 
Любов 🙂
да 🙂
Написала си прекрасно и вълнуващо стихотворение. 🙂
Адмирации!!!
А сега и едно стихотворение за моята домашна котка:
…
Красива, черна и мека
с бяла точка на нослето
мърка моята котка,
усетила вкусното мляко.
Мята доволно опашлето
гледа ме с очите доволни
и облизва белите устни.
Скача в скута ми,
иска си още…
благодаря