„Позитивно“, една страхотна книга

– Защо весело човече като теб чете книги за болести? – ме пита по телефона моят любим, умерено разтревожен от това, че съм на автогарата, изпускам втори рейс и подсмърчам в слушалката, както си седя между кучета, цигани и бабички и чета „Позитивно”.
– Позитивно ли четеш? А защо хълцаш?
– „Позитивно” се казва книгата. Хълцам, защото ми е много мъчнооо…
– Спри да я четеш тогава!
– Не могаааа… Много е хубавааа….

 Може би за много от вас е вече късно, но за останалите – чуйте моето предупреждение. Внимавайте, когато започвате да четете тази книга, защото няма да можете да я оставите недочетена, а четенето й няма да е много леко. Тя ще ви влезе под кожата, ще ви сблъска с болка и тъга, и ще ги преболедувате дълбоко. Ще ви накара да обикнете главната героиня, а после да преживеете заедно с нея неща, които не пожелавате и на най-лошите си врагове.

Сто и трийсет страници се утешавах и си виках – всичко е наред, това е книга, щом е написана, значи жената е жива, всичко е наред, ще се оправим…


Това е роман за пътя, както всички романи. От сияйните поляни на безгрижното здраве; през мрак и страх в горите на болестта и още по-зловещите лекарски кабинети, до осъзнатото щастие от постигнатото здраве пак.
Това е любовен роман, както всички романи. За любовта към живота. Понеже той е много хубав. И вкусен. За него си струва да се пребориш.
Това е рицарски роман, в който едно момиче убива змея.

В „Позитивно” се говори за Хепатит С.
В „Майстора и Маргарита” Воланд казва: „- Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.”
След като прочетох книгата на Тошка Иванова, аз си помислих – лошо е, че сме внезапно смъртни, но понякога е още по-страшно да осъзнаем, че сме бавно, унизително, предизвестено смъртни. Болестта те разглобява и те сглобява неправилно. Ден след ден, тайно с години, явно и необратимо – с месеци, и те задушава с неизвестност.
Страшна болест, ужасно лечение, зловещо медицинско обслужване.
Но нека не си разваляме настроението с разговори за хуманната медицина. Да поговорим за нещо по-весело, например за болести.

Тошка Иванова говори точно така, весело. Дали защото отвътре й напира бяс, дали защото не знае как да се отчайва, дали защото просто го може, в книгата за боледуването има цели пасажи, които са смешни. Ама много. Аз на тях точно се скъсах да рева.

Едно от най-силните качества на „Позитивно” е проявеното чувство за мярка. Героинята на книгата е поставена в крайно драматична ситуация, буквално на живот и смърт, и като млад, любопитен, жив човек гледа света с отворени очи и преживява дълбоко емоционално всичко, което животът й поднася.
В същото време разказът е сдържан, овладян, майсторски поднесен, потапя ни дълбоко в действието, без да ни остави време да се отегчим, без мрънкане и самосъжаление. Добрият вкус не се учи, или го имаш, или не. Тошка Иванова го има.

Преживяванията са пренесени от страницата в интернет върху страниците на книжното тяло. Това запазва свежестта на моментното преживяване, описано с думи, докато е прясно и незаздравяло; а я има и дистанцията във времето при окончателното оформяне на книгата.

Това е книга, която ще помогне на много хора. На болните от хепатит, но също и на техните близки, роднини, приятели, съседи, познати. По същия начин, по който романът „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун е ценен не само за жените, засегнати от рак на гърдата, и техните семейства. Това са книги, важни за обществото, защото дават точна информация за медицинските проблеми, но и ни показват как да понесем такъв удар, как да се справим достойно, как да бъдем толерантни и да не отхвърляме хората заради диагнозите, с които са белязани. Това са книги, които обединяват и сближават, книги със сила да променят света.

„Позитивно” е увлекателен, вълнуващ, полезен роман. Чете се на един дъх и ангажира и емоциите, и мислите, и морала на читателя. Написан е без претенции и това е част от художественото му очарование.
Въпреки тежката тема, когато прочетеш и последната страница, се чувстваш въодушевен и ти се иска да излезеш навън, да гледаш, да вървиш, да се смееш, да не си пропиляваш минутите от този хубав живот.
Ех, че хубава книга!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s