3 thoughts on “Аз съдържам”

1. [18:45:52] 13 каза: Защо пък свободата да си лош?

   (Попита една приятелка, но се срамуваше сама да пусне коментар, затова го пускам аз.)

   Reply ↓

   • Защото ако някой те обича безусловно, това значи, че не би те отхвърлил, дори ако постъпиш по начин, който не му харесва.
     Справка – вж. как майките обичат децата си 🙂

     Reply ↓

2. По мое мнение, стихотворението е свежо, искрено и изпълнено с неочаквани метафори и сравнения.

   Но, ако позволите, имам някои забележки. Предварително се извинявам, че ви се меся, но все пак бих искал да бъда откровен.

   1. „Аз съдържам любовта“. Любовта не може да бъде „съдържана“. Може да бъде носена („Аз нося в себе си любов“); човек може да е обзет от любовта; да гори в/от любов, да бъде (представям си) гласът на любовта, но не и да я „съдържа“. Ако идеята е, че поетът носи в себе си любовта така, както земята – златна руда, тогава според мен би трябвало да се потърси някъкъв по-поетичен израз. Може би (това е само една идея)

   В мен живее любовта:
   любовта ми е присъща,
   както за дъжда – вода,
   стаи и стени – за къщата.

   или дори:

   Аз богата съм с любов
   Любовта ми е присъща,
   както за дъжда – вода, (естествено, тук се налага промяна)
   стаи и стени – за къщата.

   …От друга страна – именно стените образуват стаите в една къща. Тоест, като че ли е по-добре да се потърси друг структурен елемент на къщата, за да се избегне повторението:

   Може би (вие си преценете):

   В мен живее любовта:
   любовта ми е присъща,
   както за дъжда – вода,
   покрив и стени – за къщата.

   2.

   Тя е разрез и метал.
   Малка като ножче джобно.
   Радост, че си оцелял.
   Топла, влажна и удобна.

   Тук, според мен, има голяма разпокъсаност и смислова неяснота. Първите два реда на строфата започват със съвсем определено сравнение между любов и ножче, а след това рязко се преминава в съвсем друг план. Аз лично не мога да си представя как радостта може да е „топла, влажна и удобна“. Навява ми асоциации на майчината утроба, но от какво тогава човек да е „оцелял“?

   В едно стихотворение важна е не само мощта на въображението и неочакваните метафори, но и ненакърнената вътрешна органичност.

   3.

   В трета строфа:

   Напълно съм съгласен с горния коментар, на читател, че „свободата да си лош“ е смущаващо твърдение.

   Ако някой постъпва лошо, не бива да очаква да му бъде прощавано безкрайно. Това е унизително за другия. Дори ако непрекъснато постъпва лошо, а впоследствие се разкайва за това. Защото не е по силите на човека да прощава безкрайно. Ако например моята любима ме лъже, аз, разбира се, ще й простя – един, два, тридесет пъти, но на тридесет и първия път лъжата дотолкова ще е разяла любовта ми, че ще се видя принуден да се отдръпна, с голяма болка в сърцето. Същият типичен случай имаме в семейства или двойки, където (обикновено) мъжът е пияница или побойник, или жената непрекъснато срива достойностото на мъжа с обвинения, крясъци и клюки по негов адрес. Докога може да се търпи това? Нека не идеализираме нещата, защото по този начин поезията отстъпва от задачата си да е органично свързана с живота – с истинския, човешкия живот.

   А ако говорим, както предлагате, за безусловната майчина любов – нека помислим за всички съсипани майки, чиито деца непрекъснато ги унижават, изнудват и злоупотребяват именно с тази „свобода да си лош“ като посягат към наркотици и се замесват в съмнителни компании? Това ли е „свободата да си лош“ – да злоупотребяваш с другия, като знаеш, че по-скоро би умрял, отколкото да не ти прости? И докъде води непрекъснатото майчино прощаване/преглъщане – до социална отрепка.

   В семейството тази безусловна майчината любов е уравновесена от бащиния авторитет – именно, за да не се допускат горните извращения. Строгостта на бащата е също тъй важна като прошката на майката.

   Един английски писател казва, че любовта става демон, когато се превърне в бог.

   От друга страна – позволявам си едно предложение за последния ред на трета строфа:

   …Щастието да се ЗАвръщаш.

   Извинете отново.

   Иначе, повтарям, стихотворението носи несъмнени (и високи) качества. И именно поради това всяко недомислие в нравствен, структурен или концептуален план му нанася огромна вреда.

   Петър

   .

   Reply ↓