1.
Във тревата покарала
и върбите засмени
аз за щъркели гледам
през стъклото на рейса.
И очите ми стават
интензивно зелени –
щъркелите къде са,
щъркелите къде са?
2.
Найлонови торбички
и пътни знаци, крави –
на щъркели приличат,
на щъркели се правят.
Очаквам и се взирам
край гьолове разплискани,
но щъркел не намирам,
а щъркел ми се иска!
3.
Тази пролет те не щат
да ми се покажат.
Скрити в храстите стоят.
И приклякват даже!
И хихикат под мустак,
като ги отмина.
Щъркел шарен дългокрак
няма таз година…
Мария Донева 
Вече втори ден си блъскам главата как крава ще се направи на щъркел. Представям си, че кравата
е отишла на танци,
влюбила се е в щъркел,
била е омагьосана (но дали от добрата фея?
Или се е маскирала като щърк, защото такава е последната мода сред кравите?
Или е майтапчийка, родена за по-необичайна съдба? И ето съдба: не се показват щъркелите в стихотворението, и в коментара също се спотайват.
Дано ти се отвори скоро късмет!
Сетих се: кравичката е била миниатюрна, не повече от 25 сантиметра висока, и невероятно грациозна. Отишла е да взема балетни уроци при сойката и лястовичката, които бързо (нали е талантлива ученичка) са я насочили към колегата си г-н Щъркелов. На приемния изпит при него е трябвало да изпълни танц с арабески, плийета и пози щъркел (главичката наведена под крилото, сиреч под плешката, едното краче прибрано, другото изпънато). И заради костюма мравките са я взели за щъркел и понеже са невероятни клюкарки, освен че са санитари на гората…
Я да се обуздая, че така мога да откарам още. Довиждане!
ама това не е метафора! наистина, едни подмолни крави, белеят се в далечината…
не си ли спомняш разказа „Пролетна измама“?
да е жена, жена е, да е сама… :))))
:-)))))))))
А интензивно зелените очи вече метафора ли са?
Честит празник!
мигащо зелени 🙂