1.
Рапица! Възторжени полета!
Племена от прелетни глухарчета!
През разперен облак нежно свети
бялата луна, едва нагарча,
течна като на зелена слива
млечната костилка. И
див, червен, внезапно се разсмива
летен мак със пламнали очи.
2.
Самичка съм като чорап,
случайно отървал въжето.
3.
Не ми е мъчно, че дърветата
свалиха булчинските рокли.
Зелените работни дрехи,
с които тихо шумолят,
разхлаждат денем, нощем топлят,
и птици в пазвите им спят.
да кажа само…. http://www.sharenasol.com/2012/04/10.html
Благодаря! Поканата беше толкова мила, и
И всичко!!! ❤
Pingback: Поезия за предпоследен четвъртък « blog.booktraffic.bg