Понеже хората умират
от време и на време,
въжета лесно се намират,
отрова ще се вземе,
високите етажи викат
за опит за летене,
но някои човеци вникват
в причините. А те не
са толкова разнообразни –
я старост, я пък скука,
противни болести, заразни,
или акъл изкукал,
случайно, или пък насила,
или пък след присъда.
Но аз на себе си съм мила,
и жива нека бъда,
поне докато мога сладко
да ям и да се смея,
ей тъй, не искам много кратко,
а дълго да живея.

…

Това не е Стихотворение, а обичайното ми патешко крякане, когато става въпрос за голеееми теми. Взето от тук.