Нещо ще започва.
Вятърът го носи.
В рохкавата почва –
стръкче светлокосо.
Само че самичко.
Резедаво. Чисто.
С пръстче гъделичка
въздуха избистрен.
Нещо се променя.
С буболечи стъпки.
Локвите – смутени
от прозрачни тръпки.
Гълъбите мият
в плитките им чаши
разтуптени шии,
човки и опашки.
Нещо е назряло
да цъфти, да никне.
Нещо, закопняло
днес да те обикне.
С поглед ще те стрелне
и ще те опари
нещо акварелно.
Нещо с минзухари.
Мария Донева 
🙂
🙂
да!
: )
Звучи привидно просто, а е толкова мило, истинско и дьлбоко. Харесвам този стил на изразване.
Просто пролет. Прекрасно е! Напъпило настроение:)