главоболието ми усеща
промяната която се надига
зад ъгъла се приближава
дебне
припряно плаща за таксито
промяната приижда
пръстени които
не се изваждат лесно
кокалчетата на пръстите не се предават
не зная кой
не се обажда
кой ще бъде
в стаята прахът се сляга
неподвижна съм
усещам че е скоро
за хубаво или за лошо
смъртта ли ще ни раздели
какво ще стане
като риби мислите се разминават
не идва сън
не идва тишина
промяната е близо но изчаква
тя е дете
което аз сама ще раждам
да си даря живот
но още чакам
Мария Донева
Мария Донева 
защото знам, че ще те усмихне – една днешна снимка на едно много „тайно“ място… и няколко стари :
http://umopomrachenija.blogspot.com/2012/02/blog-post_27.html
🙂
ех, че сте хубави! ❤
ох, че задъхано… много е хубаво 🙂
от едно време е
пак си е хубаво 🙂 и няма кой друг го каже така сърцато, че няма друг начин да си дарим живот, освен да родим промяна…