Веселее студът.
Едри преспи блещукат.
Няма брод, няма път.
Аз съм първата тука.
Кадифе и брокат,
ей така по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,
скреж от чисто сребро,
и с разкошни завивки
като в меко гнездо
всички нежни извивки
на града е завил.
Освежил е небето.
И света подредил,
и му казал да свети.
Сън безукорно тих,
утро кротко смълчано.
Този път не сгреших,
че съм станала рано.
Мария Донева 
мнооого красиво и въобще не е студено 🙂
аз облякох толкова много дрехи, че ако ми добавиш още един конец някъде, просто няма да мога да ходя 🙂
миналата седмица като ходих в Раднево валеше обилно сняг и духаше силен вятър. в сравнение с тогава, днес е просто прелестен ден за разходка 🙂
Приказно е! 🙂
И по този повод –
Бегли локвички кал,
като спомен от вчера
и кора портокал
от небрежна вечеря –
всичко то е било,
а студът днес е весел,
в бяло снежно легло
вечерта е донесъл.
Предпазлив минувач,
виж, през преспите шава
и в беззвучния здрач
все по-синкаво става.
И снегът заблестя,
чак задмина звездите.
И не искам да спя –
ще пропусна искрите!
весело от сутрин до вечер
големи сме веселяци, Тошко! 🙂
Студено, много студено.
Хареса ми! Поздрави Мария!
Dreamy 🙂
благодаря 🙂
Красиво! Благодаря!
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева