Януари е подъл. Той изхвърли елхата.
Той изяде дори на врабчето трохата.
И макар че празнува – просто празник до празник –
януари целува със целувки заразни.
Вае снежни пейзажи, а ме блъсва в леглото –
не любов да покаже, а съм болна защото.
И снежинките гледам как бинтоват квартала,
и съм жална и бледа, и съм лоша и бяла.
Други ходят на гости, аз сънувам кошмари.
Сечивата си остри върху мен януари.
Вее в празния джоб, проветрен до стотинка.
Стене белият дроб, изтерзан от настинка.
Охка черният – зъл махмурлук пак го стяга.
Всяка птица с акъл се спаси и избяга.
А пък аз – на студено. И съм права, когато
десет зими разменям за един месец лято!
Мария Донева 
Е, това виж е перфектно стихотворение!!!
🙂
Обаче като се хуууууууубавичко настудуваш, и не можеш, ама никак повече, да изтърпиш – току-виж си открил една гореща като плажен пясък ръчица… Случва се!
их! ❤
Много ми харесва,и аз недолюбвам студа,а тук януари е така майсторски подреден,че чак злобея от радост.Обаче,сигурна съм,че още утре може да напишеш нещо във възхвала на януари,или айде-февруари
така си е 🙂
Много сладко стихче , Мария! Много истина има в него!!! Хареса ми много ! Комплимент!
Приятни почивни дни!
хубава събота и безкрайна неделя 🙂
Аз се чудих, чудих кой сезон ми е любим и накрая реших, че всеки си има свой чар и се радвам, че имаме не 2 а 4 сезона 🙂
направо сме фрашкани с всякакви сезони 🙂
Ей че ми хареса! Стана ми топло от приятност чак.Обичам януари! Поздрави!
а сега – и на мен 🙂
🙂
Хайде сега – подъл! Вярно двулик е Янус, но нашичкият януари си е един съвсем ясен и явен, само кокичетата си крие още;))
Яаануари, твойта снежна кожа…
Липсва ми снежната му кожа тази година, няма ми кокичетата, така да съм се затъжила, и все пак да не го обиждаме!
всичко ще бъде наред
Просто няма друга такава поетеса! Вкъщи си четем новите ти стихчета на глас и с усмивка – веднага щом излязат! 🙂
– Мамо, мамо, я ги виж!
– Що е? – Идат, погледни ги.
С пушки, с саби… – Що стоиш?
Скоро, чедо, прочети ги!
:))
И аз съм от много топлолюбивите. Но хубавото на януари е, че пролетта вече не ми изглежда толкова безнадеждно далеч. Ето, вчера вече видях кокичета. УРА! Ще дойде, вервайте ми!
още малко
Pingback: Уважаемо лято! « Мария Донева
— Хм, тук няма ли нещо объркано? — пита ме във влака, на връщане от В. Търново дъщеря ми.
— Къде?
Сочи:
„Сечивата си остри върху мен януари.
Вее в празния джоб, проветрен до стотинка.“
И какво не му е ясно, питам. Че си остри върху нас режещите инструменти? И продължава да проветрява финансите?
Пак ги гледа тези редове, но пак не ѝ се вижда да е възможно да се предадат толкова много факти и толкова кратко. 🙂
— Знаех си, че ще е нейна стихосбирката, която си ми купила, беше първото, което констатира, като отвори „Перце от дим“.
Великолепно стихотворение, Мария!
Длъжни сме да ти го напишем.
Две, родени през януари козироги читателки.
🙂
Благодаря за миличките думи 🙂 При подготвянето на книгата доста помислихме с редакторката ми за този ред на стихотворението, минахме през доста варианти (напр. „И защо ме нарочи да сънувам кошмари? Сечивата си точи върху мен януари.“) Накрая аз реших да го оставя, както си беше, а двусмислицата там да я отдам на крайната подлост на януари 🙂
Моята сестра, също козирог, от много години живее в Гърция и сега говори доста живописен български. Тя твърдеше оня ден, че множественото число на „козирог“ е козироги (защото „козирози“ очевидно означавало „вид рози“) У нас също се налага да използваме тази дума в множествено число, защото майка и кака са козироги (на 14 и 19.01) :))))
Да сте здрави и весели и все така хубаво да си разговаряте 🙂
Острите сечива на словото не свършват. Мислех, че „козироги“ е подходящо за множественото число на прилагаталено към „читателките“, но не съм познала. 🙂
Такива бодливи с рога рози и зози не се дават лесно на граматиката…
Благодаря за пожеланията, Мария!
Честит женски ден!
Да ти е топло и приятно и на теб, в ролята на майка!
Гардженцата ни са почти връстници :).
Усмихнати, здрави и разговорливи и вие да сте!
Честит 9 март също 🙂
Поправка: *прилагателно. Извинения 🙂 :).
Прекрасно стихотворение! Чудесна образност! Само не ми хареса за снежинките „бинтоват квартала“, нещо не можах да си го представя…
може и да го гипсират – иначе защо ще е такъв бял. и го боли това и онова, понеже се е подхлъзвал на снега и се е удрял тук и там