Ела по-близо – да допрем обувките
със влажни носове да се подушат.
Ела да си опитаме целувките.
Дали ще е удобно да се сгуша
до рамото ти? Слушай. Капят капки
от покривите. Всичко се разтапя.
И аз така. Устата ти е сладка,
а пък студът по пръстите ме хапе.
Ела да се допрем. Така приличаме
на две врабчета във пейзажа зимен.
Любов ли ще е? Да не го наричаме
с такова тежко и голямо име.
Снегът от някой покрив ще се срути,
докато обитаваме момента,
и ще отлитне чувството нечуто –
перце от дим над чаша чай от мента.
Мария Донева 
Страхотно! Много хубаво перце от дим ми подари! И не само на мен!
благодаря, Мадлен 🙂
Наистина стихчето е леко и приятно като перце! Чудесно е! Браво! Сърдечни поздрави!
перце перценце
Великолепно, меравильозно, мариядонево :))))
ели ст, вие сте меравильозна 🙂
Хубаво е! Нежно, истинско, вълнуващо…
благодаря 🙂
Веднъж ми се случи!
Само ‘дето беше лято,
а после зимата затрупа всичко!
много хубаво, малко тъжно?
Напомня на ирландския класически поет-Робърт Бърнс.
Поздрави!
Кога ще си организираме ново литературно четене,Мария?
ще видим 🙂
нежничко, с шепичка върху чашата и никакво отлитане…
граб!
Pingback: Мария Донева: Винаги във форма за среща с Музата - Муза БГ
Pingback: বিশ্বদুনিয়ার নতুন কবিতা || রুদ্র কিংশুক || মারিয়া ডোনিভা-র কবিতা | Мария Донева