Хайде, помогни ми, моля те.
Стига си ми се опъвало.
По коляното ти виждам
колко пъти си се спъвало.
Колко свят си пропътувало,
търсило си ми адреса.
От умора си тъгувало.
Чудило си се къде са
тия, дето те очакват.
По поляните си спало.
Днес дойде при мен – заякнало,
весело и подивяло.
Искаш вън! И ми се мръщиш,
до прозореца въздишаш.
Чакай, остани си вкъщи,
колкото да те напиша.
Римите ти ми се галят
и подскачат от вълнение,
мое хубаво, засмяно
бъдещо стихотворение.
🙂
Мария Донева 
Ох, прекрасно е!
Всяко твое стихотворение ми пълни душата с изумление и кеф, и затова все си казвам по едно „Ох“ след като го прочета!
ох 🙂
Моля свържете се с мен по имейла. Пишете добре и леко. Искам да Ви дам нещо за Орлин.
Не зная дали има обратна връзка с мейла ми – затова ето го:
ljubaal@abv.bg
их, че хубаво
върна ме в първи клас:)
Чудесно е !!! И пък как хубаво и топло е изпълнението!!