В сряда падна се неделята.
Свърши се и таз задачка.
Все едно са ти отнели
най-любимата играчка.
И назад облегнат в стола,
гледаш – ето го, добро е.
Но съгласно протокола,
вече не е само твое.
И почивката е сладка,
а отвътре нещо дращи.
Беше хубаво, но кратко.
Нова работа подхващай!
Красиво в най-малките детайли както винаги
благодаря 🙂
това е едно точно определено чувство, изпитвала съм го няколко пъти, също и съм го наблюдавала при други хора – да приключиш много работа, и да усетиш радост и ревност едновременно, и глад за нещо ново… все едно не ти се иска да започнеш да почиваш просто така изведнъж
🙂