През пет минути токът чезне.
Мониторът като залезне,
умът ми става безполезен,
по-тромав от изкълчен глезен,
безделен, кисел и проклет.
Преди да има интернет
за мен загадка е дълбока
кому е бил потребен тока?
*
Нямам интер, нямам нет.
О, житейски дял проклет!
Няма нови коментари,
бъбрене с другари стари,
няма песнички за слушкане,
няма виртуално гушкане,
никаква кореспонденция…
Тъна в мрачна абстиненция.
Не се сърди, но ако липсата на ток ражда подобни творения – добре ще е да го спират по често 😉
аааааа! не така! не така! :)))))))
Едни от първите думи, които децата ми научиха като се върнахме в България бяха „няма ток“ 🙂 А в Гърция на гръцки „сига-сига“…
А, сега, де!
яваш-яваш 🙂