Надморската височина на любовта

В лепкавия прилив на мрънкащо изкуство, в който джапаме от години, от време на време се изправят острови – със солидни скали и плодородна почва.
Илюстрация: този остров тук е близо до Австралия, във Великия бариерен риф. Той има формата на сърце.
earth_21
Един такъв остров е книгата на Дана Белева
„Надморска височина на любовта“.
Тя има сива корица, но това е единственото сиво нещо в нея.
Още първият разказ, „Пазачът на меджета“, е толкова ярък, че усещаш тръпка под езика и солен вкус като от сълзи или от кръв.
Писахме си с Дана, докато четях книгата, и аз й казах – прочела съм само първите три разказа, първият е страхотен!
А пък тя ми отговори – знам аз кой да сложа в началото, че да пробутам и другите.
Аз не познавам Дана много добре, всъщност изобщо не мога да кажа, че я познавам, обаче на човек, който може да каже такова нещо, си струва да му прочетеш книгата.
Много е устата. И много фина. Изобщо, знае какво прави и какво казва.
В разказите й има гъста, сладка поезия. Много червено вино има там.
Има и смърт, но когато хубава жена ти говори за смъртта, дори и това ще приемеш.

1 thought on “Надморската височина на любовта

  1. Pingback: зорините озорени озарения » Надморската височина на любовта – Йорданка Белева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s