Тъжничко и тихо.
Зимно и горчиво.
Думите се скриха,
станаха плашливи.
Станаха бодливи
като таралежи.
Пръснаха се, диви,
стреснати и нежни.
Неопитомени,
остри и корави.
Малки, но решени
да се защитават.
Как да ги извикам?
Остри и разумни,
парят ми езика
зимни трудни думи.
Тъкмо си мислех за думите. че понякога няма нужда да казваме каквото и да било.
да. понякога.
🙂
Зимата в града,
не е зима на душата …
зимата е сняг,
в студа е може би тъгата …
тази зима няма връзка с календара
🙂
Предположих 🙂