Домашният вятър скучае. И всички играчки,
които търкаля из къщи, сега са заспали.
Домашният вятър от стая във стая се влачи,
побутва вратите, листата на фикуса гали.

Долепя лице до прозореца, таен и плах,
и гледа ветрищата улични – тичат ли тичат.
Изглеждат щастливи. Но той не прилича на тях.
Той още е малък. Плашлив е. Той само наднича,

и често въздиша, тъгува, не му е добре.
Във къщи е топло и той се върти неспокоен.
Домашният вятър бездейства, но е уморен,
и нещо очаква, а даже не знае какво е.

✿