Иде време за супа,
иде време за чай.
Под обувките хрупа
остро чувство за край.
Иде време за хрема,
иде време за кал,
мръсно есенно време,
с ръкавици и шал.
И мъглите си влачи,
и гласа ще ми вземе.
Иде време. Обаче
рано и не навреме.
Мария Донева
Мария Донева 
прекрасно го подреди 🙂 но не бързай, първо е ‘руса като малък принц, алена като…’ и тепърва има да и трепкат ресниците 😉
понякога и през май на човек може да му стане едно такова
мръчкаво 🙂
🙂 случва и цяла пролет да се изкара така, ама радостта все се размърдва някой ден.
Идва есенно време
с клони пъстри и шарени.
Няма как да го спрем –
ще си лягаме рано.
Ще се будим по тъмно,
ще подсмърчаме жално,
чай ще пием и бързо
ще вървим под листата.
Ще се сипят на купи
без да бъдат те сняг,
в цветовете натрупани
ще изгубим паважа.
И ще бъдем по празнични,
ще се веем из вятъра.
Ние също ще шарим
и ще чакаме лятото.
То обаче е в нас
и в очите, и в шепите,
ти подай ми ръка
за да чуеш как шепне.