Тайни и чудовища

Вече съм пораснала, вече си играя
с дребните чудовища в детската ми стая.

Щом се скупчат сенките, в тайните си ъгли
малките чудовища с погледите кръгли

с острите си лапички почват да пристъпват,
чакат ме да дойда, мъркат и потръпват.

Аз така съм свикнала малко да се плаша,
с мъничките ужаси във играта наша,

разни нервни ангели, мили таласъми,
с призраците галени, бродещи в ума ми,

че не бих помисляла да си сменям къщата.
Щом ще са чудовища – нека да са същите.

Аз харесвам страшното, щом ми е познато то,
любовта отчаяна, на тъгите блатото,

вечното объркване в лабиринт човешки,
грешките, затрупани със по-нови грешки,

тъмното във стаята, сгушена и тясна,
чувството, че няма как още да порасна,

че съм омагьосана в сигурно леговище
с моите си собствени тайни и чудовища.

16 thoughts on “Тайни и чудовища

  1. да задържим ‘чувството, че няма как още да порасна’ 😀

  2. Ще ме извиняваш, Мария, ама твоите чудовища и таласъми хич даже и изобщо не са ми страшни! Даже с удоволствие бих ги поканила да пием чай някой неделен следобед под масата!
    🙂

    • постоянно се случва, и после търсиш някоя грешка, и не можеш да я намериш, а тя – в чекмеджето при чорапите… 🙂

  3. Pingback: Тайни и чудовища | Bulgarian Blog

  4. Топли, ефирни, близки до душата стихове!

  5. Всяко чудо – за три дни.
    Всяко чудовище – за три хапки /в глад по време на криза? 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s