Вече съм пораснала, вече си играя
с дребните чудовища в детската ми стая.
Щом се скупчат сенките, в тайните си ъгли
малките чудовища с погледите кръгли
с острите си лапички почват да пристъпват,
чакат ме да дойда, мъркат и потръпват.
Аз така съм свикнала малко да се плаша,
с мъничките ужаси във играта наша,
разни нервни ангели, мили таласъми,
с призраците галени, бродещи в ума ми,
че не бих помисляла да си сменям къщата.
Щом ще са чудовища – нека да са същите.
Аз харесвам страшното, щом ми е познато то,
любовта отчаяна, на тъгите блатото,
вечното объркване в лабиринт човешки,
грешките, затрупани със по-нови грешки,
тъмното във стаята, сгушена и тясна,
чувството, че няма как още да порасна,
че съм омагьосана в сигурно леговище
с моите си собствени тайни и чудовища.
Мария Донева 
да задържим ‘чувството, че няма как още да порасна’ 😀
поне докато то само ни пусне
‘хайде, хапчета чудесни никога да не поресна’ 🙂 🙂 🙂
Щом ще са чудовища – нека да са същите..
мхм
доколкото имаме избор 🙂
Ще ме извиняваш, Мария, ама твоите чудовища и таласъми хич даже и изобщо не са ми страшни! Даже с удоволствие бих ги поканила да пием чай някой неделен следобед под масата!
🙂
не ги пожелавам на никого
а ти на чай под масата покани мене 🙂
Хей, хей, по-голяма маса вземете, че идвам и аз!
ехаааа :)))))))
Аз пък си харесах:
„грешките, затрупани със по-нови грешки“ 🙂
постоянно се случва, и после търсиш някоя грешка, и не можеш да я намериш, а тя – в чекмеджето при чорапите… 🙂
Pingback: Тайни и чудовища | Bulgarian Blog
Нямаш ли радио-приемнк в стаята си?
Топли, ефирни, близки до душата стихове!
Благодаря 🙂
Всяко чудо – за три дни.
Всяко чудовище – за три хапки /в глад по време на криза? 🙂