Мария
Кукумявка една
си разхвърля крещенето,
после пак – тишина,
и искри от топенето,
и светулки, звезди,
и лъщят песъчинките,
и луната блести
и си ръси стотинките.
Блага, галена нощ
с топлината на тялото.
Гладък летен разкош
от потапяне в цялото.
TT
А пък бухал един
си брои перушината,
необятно самин,
като край на годината,
и полепват от мрак
часовете в махалото,
и вихрушка от грак,
сенки, скъсали с тялото.
А в мастилена нощ,
със индиго по клоните,
ти предлагат за грош
на луната поклоните.
Символи, метафори…разкош! Разкошна Мария:)))
това-онова :)))
Ч у д н о 🙂
чудесно чудно!
Все повече съм в плен на поета Толев, ако и да е доктор, или точно за това – доктор за душата. Страхотен тандем сте, Мария! Моля да го поздравиш!
страхотни! (ако пеехте, сигурно щяхте да звучите като Ела и Луис, или като Фреди и Монсерат, или… ама по-добре, че пишете, че те не могат така :))
Pingback: Блага, галена нощ 2 | Bulgarian Blog
Такава е спойката, че само имена и инициали подсказват къде свършва единият и започва другият. 🙂
❤