Щурците регулират небесния поток,
подсвиркат и размахват кафявите си лакти.
Звезди нетърпеливи, приготвени за скок,
потропват и се смеят и своя ред дочакват.
Затичват се и после се мятат през глава,
и драскат по небето със светли тебешири.
Кой може да заспи при всичкото това –
звезди отгоре падат, щурци отдолу свирят…
Мария Донева 
Страхотно е, Мария. А аз пък си легнах, така и не можах да видя падаща звезда! :)))
Ааа, прекрасно е!
лято – какво повече може да иска човек 🙂
Е как така какво? Да го изрисуваш в стихче 🙂
Ах, любимата ми поетеса!!!
Прекрасно сътворение в нерегулируемото междузвездно пространство се е родило!
za spodelenata liubov 🙂
Хаха, напомни ми на една скица, която бях драскал преди няколко години – http://blog.nvasilev.com/2006/04/20/starsfall/ 🙂
много е хубава! 🙂