Кой да очаква, че във жегите
най ще ми липсва топлина?
Днес любовта ми е готова
сама да си прегризе лапата
и да избяга на морето.
Градът се разори и всички
приятели го изоставиха.
А аз доказвам верността си,
във мекия асфалт изписвам
потропващи инициали.
Следобедите ферментират
и аз сама си ги доливам.
Не знам къде летуват раците,
но съм готова с тях да ида.
Малко тъжно…но подобно е и тук. Иди при раците, ще се разсеяш 🙂
ти си там и ти е добре, нали? :)))))))))))
Мария, както винаги си толкова изискана, нежна и хубаво докосваща точно това, което трептим, но не умеем да изразим!
и аз искам да видя морето
🙂
а-аа, не и с какви да е раци 😉
подбрани елитни раци само! :)))))
Току-що видях това стихотворение:) Забрави за раците, тръгни след Ливингстън:) Каня те на гости във Варна:)
🙂