Здравейте!
Аз съм Светльо.
Аз съм кукла, която е момченце на 8 години. Освен това съм момче на 8, което е кукла на 25 години.
Родих се през 1982 в спектакъла „Меко казано”. Нарисува ме Любомир Цакев, създаде ме Емил Иванов, а живот ми вдъхна Наска Луканова. Васил Апостолов ни режисира.
Живея в Старозагорския куклен театър.
Аз съм артист.
Майка, татко, баба, и всичките ми чичовци и лели също са артисти.
Произхождам от благороден кукларски род, а сградата на „Гурко” 46 е нашият потомствен замък.
В него всекидневно стават чудеса, защото професията ни е такава.
Тук куклите и хората разказват приказки.
Настанете се удобно и чуйте приказката за Държавен куклен театър – Стара Загора.
______________________________
*
През 2007 година Държавен куклен театър Стара Загора стана на 50 години. Имах честта да запиша историята му и много искам да се знае, защото в нея участват големи хора. И чудесни кукли!
Ще я разказвам по малко, на части, ако има кой да чете. Само текст, без снимки и картинки. От театъра може би могат да предоставят екземпляри от книгата, не зная. Съставена е от интервюта с над 50 човека, работили в театъра – артисти, режисьори, композитори, осветители, художници, тон-техници, организатори…
Днес някой ме подсети за тази книга, тя не е просто история, тя е Любовен Роман.
М.Д.
Това Вълшебство съществува ли още?Поздрави на Кайряков,ако все още е там.
Здравейте! 🙂
Вълшебството си е там, то там живее.
Кайряков е герой във втора и трета част на историята, почакайте и ще стигнем до там 🙂