Той беше от онези дъждове,
които първо чуваш – по листата,
по тънките им нежни гърбове,
и тяхното потръпване приятно.
А после ароматът. На липи,
по-гъст и два, и три пъти по-сочен,
и чувството, че всичко се топи,
и нещо важно всеки миг ще почне.
🙂
Мария Донева 
и те унася. 😉
в началото е енергичен и разсънващ, унася те чак после, ако продължи 🙂
🙂
и жасмин, за разкош 😉
олеандър и орлови нокти
🙂
колендро!
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE
:))))))))
имало си специална дума за това!
ударихме го на ароматерапия 😀
аз навремето бях силно изненадана, когато разбрах, че чайните рози не са от чай, а от Китай 🙂
Pingback: Той беше от онези дъждове | Bulgarian Blog
Колкото по го чета, повече ми харесва!
🙂
на мен пък нещо не ми е довършено
ама това ще е
🙂
„Един момент, напрегнат, натежал –
за да узреят капките до блясък.
Маестро, дъжд! Градът въздъхва цял,
вали, вали, вали и те отнася..“
Жалко за пропуснатия стих – толкова ми харесва…
абе така пробвам, иначе пробвам…
всеки вариант е предпоследен
🙂
Може ли да си го публикувам в страницата ми в Нетлог в пълния му вариант?
Той беше от онези дъждове,
които първо чуваш – по листата,
по тънките им нежни гърбове,
и тяхното потръпване приятно.
А после ароматът. На липи,
по-гъст и два, и три пъти по-сочен,
и чувството, че всичко се топи,
и нещо важно всеки миг ще почне.
Във този миг градът въздъхва цял,
настръхва, във копнежи се унася –
в един момент, напрегнат, натежал –
за да узреят капките до блясък.
А така?
Абе не стане ли от първия път, после…
Сложи го както искаш и дай линк да видя и да му се порадвам :))))
http://bg.netlog.com/plamen_kargov/blog
ето го линка, но не знам дали ще тръгне
благодаря много за хубавите стихове – пожелавам ти да напишеш още много и още по-хубави…
ПП – хората вече взеха да пишат и коментари 🙂
благодаря 🙂