Все още е тук

Радостта си е тук,
но сега си почива.
Диша кротко, без звук.
Закопчана накриво,

без чорапи, без лак,
без парфюм, без надежда.
Свита в топлия мрак,
тишината подрежда.

Няма друг алкохол –
само мекия спомен.
Във сърцето й голо
след възторга огромен,

след труда, след страха,
след звънтящите страсти –
една остра троха
изостанало щастие…

Радостта се е свила
на кълбо, на юмрук.
Няма никаква сила.
Но все още е тук.

11 thoughts on “Все още е тук

  1. Тук е, само е тъжна.
    Дълго, може би вечно,
    бяга смело в дъжда,
    но е някак далечна.

    Бърза леко с реката,
    по течението носи се.
    Колко има нататък? –
    тя обича въпросите.

    Нещо вика и мами я –
    тя посипва цветя
    върху сивите камъни,
    из следите шептяща.

    А дали е пред нас
    или нейде подире ни,
    или просто сега? –
    Трябва май да избираме.

    Без протегнати пръсти,
    без да знаем къде е,
    без да бъдем забързани,
    все ще стигнем до нея.

    Тя не помни, не мисли,
    но понякога всичко е,
    вечер милва страните ни –
    просто тиха и ничия.

  2. почива си радостта и тук, след радостна събота и неделя)) познато ми става това чувства, с радостта се свиква

  3. Всичко ти е ефирно–хубаво! Тъй талантливо–
    леко пишех като млад. Успех, до нови срещи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s