Златни ангели,
накацали по клоните,
светлината прозира през тях,
въздухът – бистър,
а няма кого да прегърна.
Златни ангели,
накацали по клоните,
светлината прозира през тях,
въздухът – бистър,
а няма кого да прегърна.
same here…
🙂
;( е, в известен смисъл
Pingback: Златни ангели | Bulgarian Blog
И друго има.
Наклякали под клоните
… някакви. А ти прозираш пред тях
и трябва някого да прегърнеш.
🙂
I am here, may girl.