Отивам някъде, ама не казвам къде. То си е моя работа.
За всеки случай съм с изкуствен нос.
То кое ли ми е естествено…
Ох, папараци навсякъде… Аз съвсем непринудено и случайно си минавах…
Ти как мислиш, какво може да се скрие в магданоз?
И в джоджен.



е как какво? палави лапки и разни ароматни намерения…
с тебе познаваме ли се? следиш ли ме? какво си закусвала тази сутрин?
а?
🙂
знам ли… (дебна за стихчета, че ми е гладно нещо ;))
ми ха дано, и аз много обичам
стихче нямам, но ето – Ли Бо, 8 век: И гледаме се дълго с планината, а помежду ни никаква досада (видяно у Георги-Данаиловата „Къща отвъд света“).
Ето, че го съзрях сред билките кипрото коте 🙂
видя ли, видя ли 🙂