Нали е вече пролет,
защо ми е студено?
Лалетата наболи –
с муцунки зачервени.
Неоново-блестящи
са първите салати.
Прозрачни и изящни
пластмасови домати.
Наръсените плочи
тъмнеят и не съхнат.
Копнея да изскоча
от дрехата си връхна.
Да стъпя на череша,
да сдъвча топла вишна.
Да купя нужно нещо,
плюс няколко излишни.
Плюс розово мушкато
от бабичка с елече.
Ела си, мило лято,
да спра да зъзна вече!
Мария Донева 
хахаха, ейй, Мария, как успяваш така да ме развеселиш:))
искам искам искам
розови домати
И аз така. И да свършва туй сиво доброволно, че да не ида на палатка да го свалям!
А стихът подрежда света тъй детски-уютно, както само твоите стихове могат.
помисли си само: вишни……
🙂