Мръсницата пролет
отново ме кара да искам,
но без да ми каже какво.
Със пръстче в праха
ми пише загадъчни думи,
и вече не мога да спя,
а мисля за тях и гадая.
Запрята полите ми
и ме разсмива, когато
трябва да бъда съвсем достолепна и тежка.
Напива ме с дъжд
и ме кара да бъда различна
от вчера,
и вчера е вече далече.
Показва ми булчински рокли по всички дървета
и само със бременни булки ме среща, и пак ми се смее.
Разплаква ме вечер за блясък в очите мръсницата пролет
и всякак ме кара да искам да бъда щастлива.
Мария Донева
Мария Донева 
Pingback: Мръсницата пролет | Bulgarian Blog
Толкова е хубаво това…
а пък колко още хубави неща предстоят! 🙂
Само как я изловиии 😉
тя стоеше спокойно и дори позираше 🙂
Страхотно настроение – дойде ми тъкмо!!! Благодаря ти и Честита Пролет (макар и с малко закъснение)! По-пролетна от това не бих могла да ти пожелая да бъдеш 🙂
добре е така
хубави времена и на тебе 🙂
много е яко, срахотно си го описала 🙂
нали за това ставаше дума 🙂
ъхм 🙂
Pingback: Пролетни дрожди « Мария Донева