Животът не е само зайчета
и пеперуди, и трева,
но в личното ми земно крайче
преобладава все това –
минутите пълзят уверено
и с мравешка пъргавина,
изгубеното е намерено,
и всеки ден е новина,
която буди изумление.
Бонбони с привкус на тъга.
Без много хора покрай мен. И е
почти предпролетно сега,
с по-румен въздух между клоните.
А в пъпките – като писма
между съседните сезони –
мълчат нагънати листа.
нежно…
това е положението 🙂
Пак успя да накараш няколко сълзички да изскочат. Опасно човече си! С тия нагънати писма:)
какво правиш? нагъвам писма 🙂
много ми харесва 🙂
🙂
Pingback: Животът не е само зайчета | Bulgarian Blog
Prekrasna si!
их значи 🙂