Създавам моя мъж.
Издигам го наоколо.
Нощувам в мислите му,
гледам през очите му.
Строя го светъл и голям,
с отворени врати,
за да не го напусна лесно
Мария Донева
Създавам моя мъж.
Издигам го наоколо.
Нощувам в мислите му,
гледам през очите му.
Строя го светъл и голям,
с отворени врати,
за да не го напусна лесно
Мария Донева 
Ох, много е хубаво!
абе не знам
Не идеализирай, че после трудно се намира.
и преди, и сега 🙂
Идеализиран или не, винаги го има и те чака някъде! Повярвай ми, от опит знам! 🙂
ми хайде стига е чакал, да вземе да се поразмърда и той малко вече!
Любовта винаги идва неочаквано. Щом е решила, че не е време да те настигне, означава, че колкото и да я търсиш, все ще ти бяга. Чакане му е майката.
ох
ех, нека оживее този стих 🙂
ще стане 🙂
Pingback: Тя и Той | 365 / 24