Като игла Posted on 23/01/2011 by Мария Като игла, която шие с невидим къс конец от време, човекът свързва двата края. Вселената се разширява, далеч децата заминават, а пък светът е все по-малък. Иглата се топи в ръката. Конец. Споделяне:СподелиХаресвам Зареждане... Свързани
🙂