Тя се готви да пътува.
Вече знае накъде.
Но макар че се шегува,
тайна мисъл я яде.
И макар че тя е смела
и е купила билет,
във лъжи се е оплела.
За да продължи напред,
трябва да развърже възел,
трябва да прескочи плет,
да надвие своя мързел,
да изхвърли много смет.
И четирите саксии
на сираческа съдба
да остави. Да изтрие
спомена за веселба.
Да извика студовете.
Да си спомни за дъжда
във леглото, на ръцете –
пръстените със ръжда.
Да не мисли за доброто.
Да не мисли за вина.
Да си навлече палтото.
Без целувка на уста
да потегли, да замине –
вече знае накъде.
Да остави да изстине
окаденото кафе.
Да не мие тези чаши,
да не готви за обяд.
Да се радва, че се плаши,
Да не търси път назад.
Да не спира. Да не чака,
време е да се реши –
който пак я е разплакал,
няма да я утеши.
Тя се готви да пътува,
но да се стопи снега.
Ще избяга, ще отплува,
но не знам кога,
кога…
Това е най-хубавото ти стихотворение. Абсолютно съм сигурна.
и аз
то периодично добива смисъл и значение
Това вече не е много хубаво 🙂
Обувките казват на прага ни сбогом
и толкоз познатото старо перде
потрепна, посърна, уплаши се много,
и сякаш ще пита – сега накъде?
…chudesno e – tolkova badeshto i tolkova tajno ednovremenno
blagodaria ti,Maria:)
да, съдържа бъдеще 🙂
аз благодаря!
Поздрав с това! 🙂
любимо!
Най-моето твое стихотворение.
Има и други най-мои, но сега е това.
да се тревожа ли?
Това съм аз преди две години 🙂 , както и всеки в определен период (обикновено минал 😉 )
Много целувки, прекрасна Мария!
понякога човек може да пътува и да отиде на непознато и страшно място, и красиво, при това – без да помръдне от дома си
поздравчета 🙂
🙂 страхотно 🙂
лесно е да се каже, по-трудно е да се направи
🙂
Добре, че има пътища, които не плачат за тази подготовка.
Всъщност ние подготвяме само себе си, нали? Пътят си е готов.
всичко е път, всяко място и всяко нещо 🙂
Мария, случват ми се твоите стихотворения вече 🙂 Прегръдка
❤