С уверена и зла походка
при мене идват през нощта
две много неприятни котки –
Безсъние и Самота.
С настойчиви и хладни лапи,
безжалостни и търпеливи,
не ме нападат и не хапят,
но чакат. И не си отиват.
Очакването им ме дразни.
Търпението им ме плаши.
Леглото ми изглежда празно –
ужасно мое, никак наше.
Неясни тръпки от тревога
пробягват леко по гръбнака.
Два ангела четириноги
със мен разсъмването чакат.
Мария Донева 
Чувството е страшно познато… Май и мен ме посещават същите две котки.
По много красив начин си описала момента! 🙂
те са котки-помиярки и ходят по къщите на добрите хора
🙂
Ужасно мое, никак наше 😀
🙂
Pingback: Търсех вчерашната котка, намерих днешната. | Мария Донева