Когато зимата ме мачка
и ми расте холестеролът,
и изнемогвам от задачи,
си казвам – като дойде пролет
денят ще стане дълъг (ясно
и благосклонно е небето)
и дрехите – в момента тясни,
ще ми стоят като излети,
и грижите ще се разтапят,
и никой няма да се мръщи.
Но идва пролет и внезапно
нещата си остават същите.
23.02.08
Мария Донева 
Много добре казано. Това и за мен се отнася.
знаеш за какво говоря 🙂
да, да, да! (само дрехите… 😉 )
не може без дрехи!
🙂