Сезоните са на квартира.
И всеки нещо майстори.
Един навреме се прибира,
а друг вилнее до зори.
Единият цветя засажда,
а другият му ги бере.
Един квартирата охлажда,
друг ръси пясък от море.
Понякога е неуютно,
а друг път като в собствен дом.
Един стените й ще бутне,
а друг разтребва мълчешком.
Декември мъкне кални чанти.
А август се разхожда гол!
И бедните съквартиранти
понасят този произвол.
Шарени съквартиранти- весела година..!НЕ на скуката и еднообразието!
то не че някой ни пита дали искаме или не 🙂
Сезоните… какво им става,
сезоните са на ремонт.
Уж пролет е, а сняг навява,
сковава бит и хоризонт.
И тъкмо свикна на студено,
и тъкмо придобия шал –
то, лято! Кратко и зелено,
обувките ми – пълни с кал.
Докато сетя се за есен
да ти напиша някой ред –
и вятър зъл изнизва песен
във зимен някак словоред.
От тука – извод! В климатика
ще търся днешния сезон.
Подмяната прогреса тика!
Природа?! Никакъв резон!
Група ваши фенове подготвяме подписка, с която да поискаме да издадете стиховете, които сте написали в тандем. Чудесни са и отделните части на Мария, но заедно… хем се отличавате като стилове, хем не се биете твърде като различия, хем се допълвате и сглобявате нещо наистина великолепно.
Хайде, нямаме търпение да дойдем на представянето, където Мария ще чете нейните части, а Тошко – неговите. Съвсем сериозно сме убедени, че ще бъде прекрасно! Ако имате нужда от някаква помощ – насреща сме.
Олеле, сестрице, недей, ама недей така!
Само ако ми знаеше професията…
Имаш време, осъзнай се!
🙂
А иначе – благодарско за Комплимента!
🙂
Знам Ви професията, нали Вие сте д-р Толев? 😉 На представянето в София Мария изчете няколко ваши съвместни неща, които не са включени в книжката й, или са включени, но само нейните части. Оттам се размечтахме феновете… 🙂
И не е комплимент, когато казваш обективна истина.
Гръм душата ми сразява
със това откритие!
Що за орис, що за врява –
доктор под прикритие!
🙂
И пак благодарско за Комплимента!
А истината …
Ми, тя е като внезапната голота – обикновено стряска.
И направо не е за вярване!
🙂