Бабичката като буба
готви разни зелении.
Дреме, мислите си губи.
Плакне сивите чинии.
Хапчетата са сметало
и отмерват часовете.
Синьо, розово и бяло,
само вечер – тези двете.
Спомените й са нишки
от износена коприна.
Сиви, заядливи мишки
дъвчат булото й в скрина.
Бабичката е протрила
на килима си пътечка.
Тихо вкъщи се е скрила
като стара буболечка.
Хапчетата са сметало
и отмерват часовете.
Синьо, розово и бяло,
само вечер – тези двете.
Бархет от преди години,
мъхав като лист мушкато.
Крехки снимки на роднини
на бюфета зад стъклата.
Тук не идват много гости.
Тук се пазят скучни тайни.
Старите неща са прости,
но са хубави и трайни.
Хапчетата са сметало
и отмерват часовете.
Мария Донева 
Старец като жилест корен
на изсъхнала черница
рови из тефтер отворен
със трепереща десница.
Много иска да помогне,
нека само време има.
Държелив е и ще смогне!
То пък как се случи зима!
Търси в старата си книга
за лекарства и отвари,
бледите очи примигат,
сякаш сълзи вътре парят.
На тавана – черна кука,
билки съхнат във торбенце.
Лесно се увисва тука,
който има си въженце.
Кашлица отвъд се чува,
а течението вее…
Бабата му боледува
и се бори да живее.
Тошко, тъжно е и ужасно хубаво
Вие двамата защо не направите една паралелна стихосбирка, бе? 🙂 Един задава мотив, другият му отговаря на съседната страница. Знаете ли колко чудно ще стане!
ББ
🙂
Много добра идея!