ТТ: (15:47)
Потропват в тенджерка картофите.
Компютърът жужи уверено.
Кафето е готово.
И колко топли са пантофите,
и всичко е добре отмерено –
познато или ново. 🙂

Мария: (15:56)
Това е нищо! Аз излъсках
12 килограма ябълки!
Те коледни искри разпръскват.
Но нямам нет – повреда в кабела.

ТТ: (не знам колко часа)
Цигарите са все по-къси.
И по-горчиво е кафето сякаш.
И страниците лепнат уморено.
А вън дъждец изглежда ръси.
И, може би, от полза е конякът –
че вън е мокро, сиво и студено. 🙂

Мария: (17:43)
Нашите бяха на гости на кака.
Връщат се! Готвя! Почиствам! И чакам!
Водката свърши и аз през терасата
хвърлих бутилката. Много е смешно.
Признак на зрелост, достойнство и класа.
Първите 7 ги минах успешно!

ТТ: (19:09)
А тука есента умира.
Небето тегне – сиво, ледено,
и кучета до входа вият,
и рият в кофата с боклука…
Пък аз вървя, вървя приведено.
Самотно ромоли улукът.
И щото не върви за бира,
ще пия май ракия греяна… 🙂

Мариан до Мария: (19:54)
Сняг. Студено стана вече.
Интернетът – слаб.
Маса. Чаша. Тъжна вечер.
Нямам даже хляб.

Мария до Мариан: (20:06)
Почвам да плета пуловер –
хем обширен, хем червен.
Часовото време скоро
ще сменят. По-кратък ден,
по-намръщен, по-навлечен,
ръси мокрите си гледки.
Но не ми е страшно вече –
аз си имам нова плетка.

ТТ: (22:01)
Към пуловера червен
добави елече.
За да бъде всеки ден
лъскаво облечен.
Много е престижно днес
да изглеждаш инглиш.
И с недоловим финес
леко да намигнеш… 🙂

тука има смс с въпрос дали получавам есемеси, ама го не пазя (бел. Мария)

Мария: (22:36)
В София валяло сняг,
есемеси тук навяват.
Токът спря и беше мрак,
ама те си се явяват.
Мариан пък пише: там,
в тази снеговита нощ,
бил без интернет и сам,
като братче на Гаврош.

ТТ до Мариан:
Боже мой, нима, човече,
сам, угрижен и без хляб,
тъничко и зле облечен,
и на тъмно, полусляп –
тъй седиш и бдиш унило?
Мен ми стана болно, мило
и побързах с тоз съвет:
Здраво се насърбай с водка!
Вечe може и без лед!
Още: водката е кротка
със мезенце от куплет! 🙂

Мария, ТТ и Мариан, 20.10.2007
❀