Есента е меланхолна,
есента е тъжна днеска.
Май настива. Май е болна.
Даже с новата прическа
пак не се харесва. Сухо
клонче гърлото й дращи.
Някаква гугутка глуха
глупаво глава поклаща.
Вятърът подритва орех.
Всеки бърза по задачи.
Никой с нея не говори.
Иде й да се разплаче
и сълзите й са близко.
Иде й да се остриже.
Иска някой да я иска
и за нея да се грижи.
✿
Ето тук има още, в коментарите. Вчера бе чудесен ден.
Мария Донева 
е тъкмо си помисля, че не може да се яви по-хубаво словесно нещо и… изненадааа :)))
благодаря 🙂
аз благодаря (take-a-bow:))
лелееее, каква глезла
)
понякога е важно да си малко разглезен, малко суетен
това е основно човешко право!
🙂
Хубаво ми е да го чета. Есента ми е тъкмо време понякога да се по глезя…Ех, Мария, ти май и насън раждаш поетични словеса..:-)
само понякога 🙂
благодаря 🙂