въобразявам си събота сутрин
безбрежен ден
сините чаршафи на морето и небето
плуваме един в друг
въобразявам си и ден
в който няма други хора
само птици
и котки – да дебнат птиците –
и дървета
въобразявам си всичко
което се случва
светът би отговарял на представите ми
но те нищо не искат да го питат.
🙂 ❤
и аз се докоснах… 🙂
хладно спокойно
Ето – възхищавам ти се!
Кой не обича да му се възхищават!
🙂
да цитирам класиката: споделеност и взаимност 🙂