Една зелена чаша,
забравена на пикник,
ужасно се уплаши:
Тук няма как да свикна!
Полазиха я мравки,
когато си представи –
ще бъде подигравка
за гущери и крави.
Дъждът ще я налива
и слънце ще я пие,
а мишката плашлива
от бухал ще се крие
в зелената й шепа.
Но аз съм градска чаша!
Тревата й прошепна:
Не, ти си вече наша.
Светулки – нощна смяна,
допиха й кафето.
И чашата остана
самичка под небето.
Мария Донева 
Една звездичка падна
във празната и шепа
Но… падна и угасна
като шега нелепа…
Обичам те, Мария!!!! 🙂
имате поща 🙂
Кой – аз ли ?
Къде ми е пощата…?
Ще търся упорито и безнадежно… 🙂
нее, само мъничко почакай, може би към вторник-сряда 🙂
Любимо! Заедно с…Боли ме зъб…:)))