Назад в студените страни
се връщат мислите ми черни.
Между перата им звъни
кристален сняг и шум вечерен.
По мокри клони без листа
те кацат – плодове отровни.
Кълват по болните места,
не хубави и не любовни.
Ятата им се връщат пак
със ветровете и мъглите –
грабливи мисли, пълни с мрак,
които нощем ме сполитат.
Мария Донева 
…
В студа и мъглите,
и мислите, злите,
изцяло полепнали с мрак
опитай да дишаш,
да любиш, да пишеш –
ще дойде от утрото знак!
или просто си почини от всичко и всички))
ама и зима и трябва на тази земя, за да може да има начала
което си е така – така си е 🙂