Костенурково-зелени
са дърветата одрямани.
По стъблата им, по мене,
по изстиналите камъни
слънцето подхвърля блясъци
като хладна лимонада.
В кафенетата по масите
никой днес не ще да сяда.
Вече е студено. Клоните
са увиснали от влага.
Тук-таме листа се ронят.
Котка неохотно ляга
на земята, после става,
после хуква възмутено.
После слънцето престава.
После – всичкото зелено.
Мария Донева 
Красиво и страшно. Прилича ми на първа картина от филм на ужасите. … И все пак много красиво :), но къде ми 30 градусовата лятна жега? 🙂
сега като го казваш, и на мен ми става страшно
сигурно може и така
Този страх е приятен. Гъделичка, Закача, Кара те да си жив – вървиш, стъпваш тихо, ослушваш се, чува се как капе влага от листата, сърцето ти бие в ушите и имаш усещането, че всеки миг, костелива ръка ще се покаже изпод изпадалите листа и ще те хване за глезена. В същото време знаеш, че това са измислици, глупости и те е яд :))))
почувствах се там
Приема го за комплимент 🙂
Но не е фантазия, аз съм бил там 🙂 … и е чудно сутрин, сутринта е по-страшна от нощта. Мъглата е гъста и постепенно пада много ниско – виждаш ръцете си, но не и краката си. Интересно е и всичко става сиво и много мокро. Усещаш се, като герой от някое фентази :))))
сама не бих отишла там в никакъв случай, не и доброволно 🙂
сигурно е красиво…
Права си, там трябва да си с верни приятели. Но винаги можеш да направиш крачка в страни и да останеш поне за малко сам и да се полюбуваш на странната красота. А нощем … , нощем е чудесно и прилича на пир по време на чума. Огънят, по висок от човешки бой в комплект с котлето с чай и коняк, предавано от ръка на ръка те сгрява и развеселява. Знаеш и усещаш влагата и студа, които те обграждат, знаеш че на километри няма жива душа, но ти е хубаво. 🙂
може би трябва да се опита, поне веднъж в живота
Оооо, всичко – и хубаво и лошо си струва да се опитва. Е хубавото – по възможност да не е по веднъж, но не и постоянно, че си губи вкуса :)))
:))) Всъщност, според онези, които казват ‘Охмммм’ – категории, като лошо и хубаво не съществуват. :)))
те може да не съществуват, но аз ги усещам!
🙂
Да, уви и с мен е така. Или пък не е ‘уви’ :))) … казва ли ти някой, пък и смееш ли да попиташ :)))
Pingback: Костенурково-зелено