Този мъж не е случаен!
Нито шапката му. Там
мисъл някаква витае –
той си я разхожда сам,

води я във зоопарка,
смешни песнички й пее,
храни я със гледки ярки,
като ходи, я люлее…

Тази мисъл е неясна,
вечно се върти и шава –
в шапката му й е тясно.
Кой ще я търпи такава?

Ала той си я отглежда.
Свикнал е да си я има.
Няма никакви надежди –
просто тя му е любима,

и така си я повтаря
от неделя до неделя.
В шапката си я затваря,
с никого не я споделя.

Този мъж така си ходи
под дървета и капчуци,
мълчалив и старомоден,
потопен във свои звуци.