Кой сам човек си готви?
Оставам по пижама.
Кафе като от локва,
а мляко, гледам, няма.
Не смятам да излизам.
И в къщи е студено.
И мислите ми водят
от мене – пак към мене.
Днес само ще се кротна
със музика и книга.
Така не съм самотна.
И всичко ми достига.
Мария Донева 
Трябва да отбележа, че си лоша.
И ми харесва!!! :))))
Как може да го напишеш толкоз хубаво, не те е срам 🙂
а де! :))
:)))) любим вид сутрини, предстоят ни много такива…
и аз много обичам така, от време на време
само да не е постоянно и принудително, тогава се разлюбват и най-любимите неща
Много е хубаво.Видях се описана (с изключение на кафето).Така ми е добре, а благодарение на теб виждам, че и отстрани не изглежда зле. Продължавай все така!
:)))))))))
спокойствие и само спокойствие! 🙂
мн хубаво стихотворение.
това са едни дни за психическо здраве.
ама да не са мн начесто, че…
по свой избор и на свой риск да си лентяйстваш е супер! когато е принудително, е ужасно, особено ако се проточи във времето.