край пътя

на едно дърво е спряла
някаква кафява птица
под небето, пожълтяло
като снимка на старица
хоризонтът е размътен
топлината те унася
слънчогледите край пътя
са разсейваща украса

5 thoughts on “край пътя

  1. А в шубраците отдолу
    нещо дребно, нещо голо,
    животинче без криле
    щъка. Има си поле.
    Има си хралупа, храсти
    и уши за да слухти.
    Пази се от остри страсти.
    И не иска да лети.
    Мъка!…

    🙂

  2. То е някакво без име,
    то е някакво такова.
    Може би заспива зиме,
    а напролет – като ново –
    по полетата кръстосва,
    хапва буби, семки люпи,
    жени се и се чифтосва,
    обзавежда си хралупи,
    пази се от птици мрачни,
    от лисиче вероломство,
    ходи важно по задачи
    с пухкавото си потомство,
    стопанисва си полето,
    и шосето – за притурка,
    и, изобщо, е заето
    с всички сили да живурка.

  3. Всъщност име то си има,
    що жена му само знае
    и съседи неколцина.
    Кротко е, не се терзае.
    Трупа шлюпки за запас,
    дупето – обвито в мас,
    дебне евтини покупки –
    я малинка, я треви,
    шипки, семенца, черупки,
    хрупа кълнове и ядки
    и редовно с bTv
    прави вечерите сладки.

    🙂

  4. Този мушморок приличен
    е с метличина накичен
    като веселяк-сватбар.
    Той е опитен гъбар.
    Има си домашна жаба.
    Има също памет слаба
    и забравя разни вещи,
    слага тенджери горещи
    право върху мушамата.
    Все си губи очилата.
    Често мисълта му бяга.
    Въобще е симпатяга.

  5. Днес ще пие медовина
    и с юнаци двама-трима
    ще се потъркаля вънка.
    Ще се скитат из тревата
    и светът му пак ще бъде
    по-неясен, малко сънен
    (пак ги няма очилата).

Вашият отговор на Niky Отказ